FAQ

Полезни отговори

Какви спорове могат да се решават чрез медиация?

Използването на медиация е подходящо за повечето разминавания и спорове в ежедневния ни живот – както личен, така и в бизнеса. ❣

Ключовият въпрос е искате ли да се спогодите мирно, икономично, партньорски и поверително, вместо чрез съдене?!

Медиацията е доказано ефективна при:

  • семейни спорове – неправни и правни, напр. във връзка с раздяла/развод; или продължаване с брачен договор; за отношенията между родителите и децата и във връзка с децата (родителски права, издръжка, режим на виждане, специфични предизвикателства поради емоционално-болезнени преживявания); за имуществените отношения и за омиротворяване на комуникацията занапред, при това запазвайки поверителността;
  • спорове между наследници – напр. за делба и разпределяне на наследственото имущество;
  • спорове за недвижими имоти – напр. при продажба, в случаи на съсобственост, доброволна делба, етажна собственост;
  • спорове в училищата – напр. между ученици и групи от ученици, между учители и ученици, между родители и учители и др.;
  • трудови спорове и спорове на работното мястоиндивидуални и колективни трудови спорове; за уреждане на отношенията при прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие; за договаряне на ясни и приети от всички правила на работа, общуване и отношения в екипи/групи/текущи проекти;
  • търговски спорове – напр. по повод сключването или изпълнението на търговски сделки или между съдружници;
  • договорни спорове – напр. при договори за продажба, доставка, наем, заем, изработка, различни видове услуги;
  • потребителски спорове – напр. при неизпълнение или при некачествени стоки/услуги;
  • застрахователни спорове – между всички участници в застрахователното правоотношение, вкл. за договаряне на разумни частични обезщетения;
  • спорове по застрахователни обезщетения – напр. за договаряне на размера им;
  • спорове при строителство – напр. по повод забава или спор за качеството на изпълнението на строителството;
  • при непозволено увреждане – за договаряне на обезщетение за пострадалия;
  • спорове за интелектуална собственост – напр. при уреждане на последиците от нарушения на авторски права, търговски марки и др;
  • а отвъд класическата медиация, предлагам и трансформираща медиация.

Кога е най-похдодяща?

  1. Когато желаете определен градивен резултат –  необходимо ви е благоразумно решение, бързо, важно е да запазите отношенията, предпочитате сами да определите решението по спора, вместо да предоставите това на съдник;
  2. Когато комуникацията с другата страна е затруднена или липсва изцяло:
  • отношенията са твърде емоционални и тежки,
  • опитвали сте и се съмнявате, че сами ще можете да разговаряте по същество,
  • хората, с които спорите са обидени, агресивни, избягват директна комуникация или държат да стане тяхното без да дават основателни причини,
  • няма къде да се избяга от конфликта, тъй като живеете или работите заедно,
  • засегнати са и други хора и негативните последици се умножават.

3. Когато искате да си спестите формализирани, манипулативни, несигурни, шумни и продължителни процедури.

Примери

Още FAQ от практиката

Какво прави медиаторът?
  • подкрепя страните да проведат партньорски диалог и да постигнат взаимно-изгодно споразумение;
  • заедно със страните предлага правила на процедурата и задава любознателни, отворени въпроси, за да разбере сърцевината на спора им;
  • изслушва с емпатия и неутрално позициите и нуждите на двете страни;
  • умее да присъства и да предразполага, както с блага реч, така и с мълчание;
  • приканва към провеждане на разговор по същество;
  • прави предложения за ефективност и ефикасност на процедурата по медиация;
  • грижи се за успокояване на напрежението;
  • съдейства на страните да определят ключовите точки, за които е нужно да се намери ново решение;
  • подкрепя ги да анализират и подредят по важност истинските си интереси и да намерят общите с тези на другата страна;
  • насърчава създаването на творчески и взаимно-изгодни решения;
  • помага да преценят евентуалните ползи и да изследват най-благоприятен и най-неизгоден вариант на споразумение;
  • помага за формулиране на точките на съгласие и за изготвяне на споразумението;
  • и още…

Какво не прави медиаторът?

  • не взема решение по спора вместо страните (не отсъжда);
  • не преценява правните основания по случая и не определя кой има право и кой греши, нито кой казва истината и кой лъже;
  • не взема страна, не дава правни съвети и становища по спора;
  • не прави предложения за решение на спора;
  • не провежда психотерапевтичен сеанс;
  • не споделя с други, без вашето изрично разрешение, информация от/за проведената медиация.

Какво отличава медиацията от съденето или от арбитража?

  • При медиацията страните сами разрешават спора, с помощта на медиатор. В съдебната и арбитражната процедура решението се взема от съдия или арбитър, вместо страните.
  • В медиацията решението се взема въз основа на истинските интересии дълбоки нужди на страните. И с уважение и изслушване на техните чувства и емоции. При съдебната и арбитражната процедура решението се взема въз основа само на приложимото право и на това, което могат да докажат.
  • Медиацията е неформална и гъвкава процедура, зависеща изцяло от удобството и желанието на страните. Съдебните производства се развиват по строга формална процедура (предвидена в закон или правилник, пропуските по която често са фатални за изхода на делото.

Предимства на медиацията?

  • Доброволна – започва по желание на страните и продължава докато те преценят.
  • Поверителна – всички проведени разговори и документи в процедурата са поверителни и не могат да бъдат разкривани от участниците в нея както на трети лица, така и на друг участник в процедурата по медиация, без изричното съгласие на страната, дала информацията. В защита на поверителността се подписват декларации за поверителност от участниците, а медиаторът има право да откаже да свидетелства в евентуален съдебен процес по същия спор.
  • Подпомагана от неутрално трето лице  – медиаторът е независим, обективен и безпристрастен експерт, който помага на страните да преодолеят напрежението помежду си, да общуват по-лесно, да изяснят спорните въпроси, интересите и нуждите на всяка от страните, да преценят плюсовете и минусите на възможните решения и да изберат най-изгодното и реалистично за двете страни решение.
  • Бърза – процедурата по медиация се провежда в една или няколко срещи, в зависимост от сложността на случая и желанието на страните. След 2-3 срещи има яснота дали спорът може да приключи със споразумение.
  • Икономически изгодна –  тъй като времето за разрешаване на спора е кратко, таксата, която страните заплащат за медиация обикновено е малка в сравнение с обичайните разходи за разрешаването на един спор в продължение на месеци и години. Наред с това се спестяват допълнителните разходи, свързани със съдебното производство, както и време и енергия, необходими за разрешаването на спора.
  • Управлявана от страните – процедурата се провежда по правила, определени от страните, съвместно с медиатора, и във време и място, удобни за страните.
  • С резултат, изгоден за двете страни – тъй като страните сами вземат решение как да бъдат разрешени спорните въпроси помежду им, така, че да отговарят на интересите им, обикновено и двете страни са удовлетворени от резултата. Затова постигнатото в медиациятаспоразумение най-често се изпълнява бързо и доброволно.

Кога може да започне медиацията?

  • По всяко време и във всеки момент от възникване на разминаването/спора, когато страните  имат нужда и зрялост да потърсят съдействие от неутрален експерт с успешен опит.
  • Ипреди и по време на висящ съдебен процес и след него.
  • Препоръчително е това да стане възможно най-скоро при първите знаци за налично разминаване, при възникването на спора, с цел да се избегнат болезнени последици и влошаване на отношенията.

Какви първи стъпки можете да предприемете? (първа стъпка)

  • Прочетете информация какво представлява медиацията и питайте без задръжки. За въпроси се свържете с конкретен медиатор по електронна поща или телефон.

Предварителната консултация в рамките на 30 мин. е безплатна. В нея се обсъжда дали медиацията е подходяща за ситуацията ви и как преминава една процедура. Ще получите необходимата информация, включително колко би ви струвала процедурата по медиация – обикновено цената е на час. Първата консултация по никакъв начин не ви обвързва да продължите да работите с дадения медиатор или Център. Много е важно да продължите нататък, само, ако усетите, че това е медиатора и процедурата за вас.

В случай, че прецените, че бихте искали да използвате медиация за разрешаване на спора и/ли за изясняване и подобряване на отношенията, то вие самите или медиаторът може

  • да поканите другата страна по спора в процедура по медиация. След съгласието на другата страна и избора на медиатор, се организира
  • Първа обща среща по медиация в удобно за всички участници време и място. Подписват се съгласие за провеждане на процедурата и декларации за конфиденциалност (адвокатите на страните и други участници) и за безпристрастност (медиаторите).

Медиацията може да приключи с разрешение на спора още в първата обща среща. В случай, че са необходими

  • Следващи срещи (индивидуални и общи), вие заедно с другата страна и медиаторът определяте кога, какви и колко срещи ще проведете. Срещите се провеждат в удобно за вас време и продължават според времето и нуждите ви. Обичайно продължителността на една среща е между час и половина и три часа, с паузи, ако е нужно.
  • При постигане на споразумение (устно, писмено или писмено с нотариална заверка), медиаторът помага да го оформите ясно и недвусмислено, без да се намесва в съдържанието му.
  • Медиацията приключва успешно: – когато заедно решите, че сте удолветворени от постигнатото; когато сключите споразумение, от което сте взаимно доволни; или когато някоя от страните пожелае тя да бъде прекратена. В изключителни случаи, тя може да се прекрати и по предложение на медиатора. Медиацията може да се възобнови във всеки следващ момент по желание на страните и медиатора.

❣ Дори и да не бъде постигнато споразумение, ползите от проведената медиация са винаги реално измерими: диалогът между страните вече е налице и протича по-спокойно и градивно; и двете страни са много по-наясно какво е статуквото, къде точно са проблемните въпроси, какво е най-важно за всяка страна и какви са посоките и вариантите за решение. Дори след проведена медиация, която формално не е завършила със споразумение, най-често след като са освободили емоциите си и са си дали сметка за ползите за себе си от едно споразумение, страните сами постигнат договореност и уреждат отношенията си по-късно.

Кой може да започне медиация?

  • Всяка от страните по спор може да се обърне към медиатор или център за медиация (обединение на медиатори). За да започне процедурата по медиация е необходимо и другата страна по спора да се съгласи да участва.
  • Предложение за разрешаване на спора може да направи и съда. В производството при развод съдът е длъжен да напъти страните към медиация.
  • От самите страни обаче, зависи дали ще се съгласят да проведат медиация.

Кой може да участва в медиация?

  • Обичайно медиация се провежда с участието на страните и един или двама медиатори. Участието на двама медиатори е честа практика и има за цел взаимно допълване на областите им на компетентност и подпомагане чрез разпределяне на функциите, за да се постигне като краен резултат по-голяма ефективност на медиацията (особено в случаи на семейна медиация).
  • Освен страните по спора, в медиацията могат да участват и техни адвокати и други консултанти и експерти, както ипредставители на страните – вместо или заедно с представляваната страна.
  • Участието на адвокат не е задължително. В медиацията е важно самите страни да участват активно, да изказват своите мисли и чувства и да решават информирано. Но по правните въпроси консултирането с адвокат е препоръчително.
  • За да са сигурни, че равните им интереси им са защитени страните могат да се консултират с адвокат преди или по време на медиацията или да участват заедно със своя в процедурата.
  • Преди да подпишат споразумение, постигнато при медиация, е препоръчително страните да се допитат до адвокат.

Каква е ролята на адвоката в процедурата по медиация?

  • В процедурата по медиация адвокатът действа като изключително полезен консултант на едната страна – помага на клиента си да договори решение, което най-добре отговаря на правните му интереси. Забележете: на правните му интереси, преди всичко.
  • И прави това (дава правни съвети на клиента си) по всяко време – преди медиацията, във всеки момент от нея, или може да участва в нея заедно с него.
  • Информира и съветва клиента си за законовите му права, помага му да си изгради реалистична преценка за случая и възможните разрешения, силните и слаби страни, въз основа на фактите, закона, приетите стандарти и обичайни практики; консултира го при преценка на вариантите за споразумение; при приключване на медиацията адвокатът изготвя постигнатото формално споразумение; след медиацията, в случай на висящо дело, адвокатът внася спогодбата за одобрение от съда; а, когато се наложи, адвокатът може да съдейства за принудителното изпълнение на спогодбата.

Как протича?

  • Провеждане на първа среща по медиация – обикновено първата среща се провежда с участието на медиатора/ите и двете страни. Възможно е на нея да присъстват и различни консултанти на страните. По време на първата среща страните излагат позициите си и започват една дискусия (различна от досегашните) по спорните въпроси.
  • Провеждане на последващи срещи, ако е необходимо – те могат да бъдат общи (заедно с другата страна) и индивидуални срещи на медиатора с всяка от страните.
  • Индивидуални срещи между медиатора и всяка от страните, при необходимост – в отделните срещи всяка страна обсъжда с медиатора силните страни и слабостите си по случая, интересите си, възможните разрешения и информация, която счита за поверителна спрямо другата страна. Информацията, споделена по време на отделните срещи, остава поверителна.
  • Приключване на медиацията – преди подписването на споразумение страните обикновено отново се събират в обща среща с медиатора, на която се уточняват клаузите на постигнатото споразумение.
  • Споразумение (спогодба) – след приключването на медиацията при постигане на договореност, страните си стискат ръцете и/ли подписват споразумение за уреждане на спорните въпроси с другата страна.

Обичайният и желан завършек на медиацията е постигането на споразумение между страните – по всички или само по някои от спорните въпроси. В зависимост от предмета на спора, страните могат да сключат споразумението в устна или писмена форма или в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Медиацията може да приключи и без споразумение. Дори, когато не бъде постигнато споразумение, фактите показват самостоятелните плюсове от проведената медиацияподобрена комуникация между страните, по-голяма яснота по това какви точно са проблемните въпроси, какви са нуждите на всяка от страните и какви са вариантите за решение. След проведена медиация без постигнато споразумение, нерядко се случва страните сами в по-късен момент да постигнат договореност и да уредят отношенията си.

Какви са правните последици от Споразумението?
Споразумението обвързва като договор страните за това, за което са се съгласили в него. То обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата. Формата може да бъде устна, писмена и писмена с нотариална заверка на подписите на страните по спора казва чл.16, ал.1 от Закона за медиацията. Споразумението няма сила на присъдено нещо, и страните могат да започнат впоследствие съдебен или арбитражен процес във връзка със същия спор. Независимо от това, страните обикновено изпълняват споразумението по своя воля, тъй като са го договорили сами и са преценили, че то отговаря на интересите им.
Ако искате споразумението да има сила на присъдено нещо, като тази на съдебната спогодба, законът осигурява тази възможност (чл. 18 от Закона за медиацията), след като:
–  бъде потвърдено от съд или арбитраж. Това може да стане както, когато медиацията е проведена по време на висящ съдебен процес – чрез включването на споразумението в съдебна или арбитражна спогодба, така и чрез започване на съдебен или арбитражен процес специално за включването му в съдебна или арбитражна спогодба;
– бъде направена нотариална заверка на подписите – когато споразумението се отнася до задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи. В този случай въз основа на споразумението може да бъде поискано незабавно принудително изпълнение, чрез издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист (чл. 417, т.3, във връзка с чл. 418 от ГПК).

Доброволният характер на медиацията означава, че страните участват по своя воля в процедурата и могат да се оттеглят по всяко време в зависимост от своите интереси.

Поверителният характер на процедурата означава, че страните, техните съветници и медиаторът са длъжни да запазят в тайна информацията, получена по време на медиацията. Това позволява на всички да бъдат по-открити и да търсят решения без да се притесняват, че споделеното от тях ще бъде използвано в тяхна вреда.

Медиацията често се определя като процес на подпомагани преговори, но е много повече от това. За разлика от преговорите (дори от същностните преговори), тя се води от специално обучено неутрално лице, чиято цел е да улесни комуникацията между страните и да им помогне да постигнат взаимноизгодно споразумение.

Медиацията е една от възможностите да решите своя спор. Тя е:

  • По-бърза и по-евтина спрямо съдебния процес;
  • Дава възможност за постигане на творчески решения, които са в интерес и на двете страните;
  • Ориентирана е към бъдещето и вместо да търси вина у страните запазва и подобрява техните взаимоотношения;
  • Оставя контрола върху решенията във ваши ръце.

Единственото необходимо условие за започване на медиация е желанието ви да разрешите спора. Медиацията не е подходяща тогава, когато вие търсите прецедент или желаете на всяка цена публично възмездие чрез съдебно решение по спора. Ако обаче търсите ефективно, евтино и прагматично решение, което да контролирате, ние ви съветваме да се обърнете към медиатор независимо от характера на вашия спор (търговски, семеен, трудов, имуществен и т.н.).

Решение за започване на медиация. Роля на адвоката

Към медиация е добре да пристъпите още при зараждането на спора, в случай че директните преговори не са дали задоволителен резултат. По този начин вие увеличавате възможността си за намиране на добри решения и за запазване на взаимоотношенията с другата страна.

Конфликтът е естествено явление. Той може лесно да бъде преодолян и дори да бъде използван във ваша полза, особено ако страните имате желание за разумен изход. Медиаторите са хора, които ще ви помогнат да откриете причините за конфликта и да намерите взаимноизгодни решения заедно с другата страна.

Медиация може да бъде прилагана и в рамките на съдебното производство. Съдията по вашето дело може да ви насочи към медиация на всеки етап от съдебното дело, като ще ви предложи да отложите следващото заседание и/или насочва към самата процедура.

В процедурата по медиация можете да участвате сам или заедно с вашия адвокат. Ако адвокатът е запознат с медиацията, той може да ви бъде особено полезен при избора на медиатор, подготовка на материали по случая, които да бъдат споделени с медиатора, а също и в хода на самата процедура. Адвокатът трябва да умее да защитава вашите интереси без да се конфронтира с другата страна и трябва да съдейства на медиатора при генерирането на различни решения. Основната задача на адвоката по време на медиацията трябва да бъде разширяването на палитрата от възможности за решение на спора, тъй като единствено по този начин вашите интереси ще бъдат защитени най-успешно.

Ако в момента нямате спор, но се занимавате с търговска дейност и желаете по възможност в бъдеще да избегнете непродуктивни съдебни спорове със своите партньори, тогава можете да предвидите в своите договори клауза за използване на медиация:

„Чл. … Всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и спорове за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще се уреждат от страните по приятелски начин. При непостигане на съгласие спорът ще се отнася за разрешаване от Центъра за търговска медиация към Търговско-промишлена палата – Стара Загора, а ако това е невъзможно – пред български съд.”

Правна рамка за прилагане на медиацията в България. Съдебно препращане към медиация.

През декември 2004 г. е приет Закон за медиацията. Той задава правната рамка на медиацията като алтернативен способ за решаване на спорове, дава дефиниция на понятието и очертава кръга от спорове по отношение, на които е възможно прилагането на медиацията.

Вследствие на влизането в сила на Закона за медиацията, Министерството на правосъдието обсъди с неправителствените организации и прие: Правила за условията и реда на вписване в Единния регистър на медиаторите; Стандарти за обучение на медиатора и Процедурни и етични правила за поведението на медиатора.
Съгласно Закона и гореизброените актове, медиаторът трябва да бъде дееспособно, неосъждано лице, което е вписано в Единния регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието – тел. 02/ 92 37 345.
Законът за медиацията дава възможност и за съдебно насочване към медиация. Това означава, че съдията по вашето дело може да ви препоръча медиацията, ако прецени, че във вашия случай постигането на доброволно споразумение е възможно и желателно. Съдията насочва към самата процедура по медиация, а не към конкретен център или медиатор – изборът на медиатора и решението дали да ползвате тази възможност са изцяло ваши. Обикновено медиацията приключва между две съдебни заседания, така че тя няма да забави хода на съдебното дело, нито пък да ви лиши от правото ви на справедлив съдебен процес.

Медиаторът – какви са изискванията към него?

Медиаторът улеснява ефективната комуникация между страните. Той ви помага да отделите същността на проблема от своите тълкувания и преценки, които естествено са субективни и могат да пречат за разбирането ви с другата страна. Медиаторът води процедурата – той свиква и председателства преговорите, следи за времето и играе роля на „катализатор”.

Като предлага опции за евентуално съгласие, той „стимулира” перспективни виждания, подходящи за изграждане на основи за спогодбата.

Основните познания и умения, които медиаторът получава по време на своето обучение, са в областта на комуникацията. Медиаторът умее да ви слуша внимателно и да задава правилните въпроси, които да ви помогнат да достигнете до същността на проблема. Той познава различните видове поведения и разчита успешно невербалните знаци. Уменията на медиатора да ръководи преговори и да генерира творчески решения са съществена част от неговите способности. Освен това, медиаторът трябва да е положително настроен и да умее да контролира процедурата по медиация. Трудно е да се очертаят изчерпателно всички качества и умения на медиатора – въпреки че тази процедура в САЩ и Западна Европа се развива от десетилетия, в научната литература все още няма категоричен отговор на въпроса кои качества правят един медиатор успешен. Все пак горните характеристики представляват един минимален набор от лични качества и умения, които вашият медиатор трябва да притежава.

По отношение на образованието няма конкретни изисквания към медиаторите – те могат да бъдат юристи, психолози, икономисти и дори хора със средно образование, които са получили необходимото обучение и имат уменията за ръководене на преговори и постигане на съгласие между спорещи страни.

Медиаторът трябва да бъде включен в Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието и трябва да осъществява дейността си в съответствие със закона и етичните правила за поведение на медиатора.

Медиаторът не може:

  • да дава правни съвети;
  • да проявява пристрастност към една от страните и да нарушава принципите на неутралност и равнопоставеност;
  • да нарушава принципа на конфиденциалност и да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие.

Ако забележите поведение, което според вас е неприемливо и противоречи на етичните и правните норми, можете да прекъснете процедурата незабавно, да поискате нов медиатор и/или да подадете жалба в Центъра, наел конкретния медиатор, и/или в Единния регистър на медиаторите.

Административни въпроси – каква е ролята на центровете по медиация?

Преди да започне същинската процедура, необходимо е двете страни да сключат споразумение за провеждане медиация и да заплатят таксата за провеждането на медиацията. Споразумението за провеждане на медиация очертава основните права и задължения на медиатора и страните, участващи в процедурата.

Обикновено таксите се поделят поравно между двете страните.

Тези административни дейности се провеждат с помощта на координатора на Центъра за медиация или с помощта на самия медиатор, когото сте избрали, ако той работи самостоятелно. Центровете по медиация имат различна структура, но техните цели и задачи обикновено са сходни: 

  • те осигуряват условия за гладкото протичане на медиацията, като се свързват със страните и уговарят подходящо време за провеждане на процедурата, осигуряват помещения и помагат на страните при избора на медиатор, ако това е необходимо;
  • отговарят за поддържащата квалификация и непрекъснатото професионално развитие на своите медиатори;
  • оценяват работата на медиаторите въз основа на обратната информация, получена от клиентите и следят за спазването на закона и етичните норми;
  • работят за популяризиране на медиацията като ефективен способ за извънсъдебно решаване на спорове.

В повечето центрове се провежда предварителна работна сесия  между координатора и/или медиатора и всяка страна по спора. По време на тази среща координаторът или медиаторът ще ви представят накратко процедурата, споразумението за започване на медиация и финансовите условия. Освен това ще бъдете помолен/а да представите накратко своя случай, за да може медиаторът да се ориентира във фактите и да ви помогне да решите дали случаят е подходящ за решаване чрез медиация. Координаторът ще отвори досие, което също има поверителен характер. По време на тази среща можете да бъдете помолени да предоставите и писмени материали и/или позиции в зависимост от характера на вашия спор.

Към момента в страната има повече от 30 Центъра за медиация. Повечето от тях членуват в Националната асоциация на медиаторите, която обединява физически и юридически лица, предоставящи медиаторски услуги.

Етапи в процедурата по медиацията

Изключително важно е да знаете, че медиацията е неформална процедура и стъпките в нея зависят първо от самите страни, а след това и от подхода на избрания медиатор.

Първа обща среща
Обикновено медиацията започва с обща среща между медиатора и всички засегнати от спора страни, включително и техните помощници при желание на страните – адвокати и експерти.

Медиаторът разяснява същността на процедурата, представя споразумението за провеждане на медиация (ако то не е било подписано предварително) и заедно с участниците определя правилата за работа.

След уводната част медиаторът ще ви предостави възможност за излагане на вашата гледна точка по конфликта. По време на тази първоначална среща целта на медиатора е да събере възможно най-пълна и подробна информация. След като представите случая, медиаторът ще ви помогне да погледнете напред към възможните решения като ви даде възможност да излезете извън тясната рамка на първоначалните си позиции. Ще бъдете насърчени да разширите мисленето си по посока на различни творчески решения, които да защитават вашите интереси, но са в същото време от полза и за другата страна. По време на общата среща ще бъде извършен задълбочен анализ на проблемите и ще бъде поставена основата за намирането на възможни решения.

Отделни срещи
Общата среща може да бъде последвана от отделна среща между медиатора и една от страните. Тази отделна среща ви дава възможност да споделите неща, които не сте склонни да кажете пред другата страна. Както и в останалата част на процедурата, медиаторът е задължен да запази пълна тайна освен, ако изрично не го помолите за обратното. Отделната среща с една от страните ще бъде задължително последвана от отделна среща с другата страна, за да се осигури равнопоставеност на страните.

Целта на тази среща е да ви предразположи към по-откровен тон и реалистична преценка на ситуацията. Медиаторът ще ви помогне да генерирате още повече хипотетични решения и да прецените предимствата и недостатъците на всяка възможност без притеснение, че можете да покажете слабост или прекалена отстъпчивост пред другата страна.

Повечето медиатори използват отделните срещи, но има и такива, които предпочитат страните да бъдат заедно, особено в при семейните спорове и при споровете с повече от две страни, където е важно да бъде подобрена комуникацията между страните или има по-голяма подозрителност между страните. Ваше право е да поискате или да откажете отделна среща с медиатора.

В зависимост от сложността на спора може да има няколко общи и отделни срещи до постигането на удовлетворяващо ви решение.

Заключителна обща среща и подписване на спогодба между страните
След постигане на удовлетворяващо ви решение трябва да пристъпите към оформяне на спогодбата. Това става по време на заключителната обща среща между медиатора и страните. Медиаторът ще обобщи точките, по които сте постигнали съгласие с другата страна и ще потърси от вас потвърждение, за да провери дали резултатите от преговорите са формулирани достатъчно ясно и недвусмислено.

Спогодбата може да бъде устна, писмена или писмена с нотариална заверка. Ако желаете писмена спогодба (което е нашата препоръка), имайте предвид, че медиаторът няма задължение да изготви нейният текст. Медиаторът единствено потвърждава отделните точки, по които страните са се споразумели, като може да ги отрази писмено, но самата спогодба трябва да бъде изготвена от страните и техните адвокати. Медиаторът не отговаря за спазването на спогодбата, но ако страните желаят, те могат да помолят за неговото съдействие, за да се увеличи ефекта от постигнатото.