Да достигнем до КАК е на практика

    ‘‘В Храма на Медиацията‘‘ е една от най-опознавателните и изследователски книги, които съм чела напоследък.

Светла Ангелова – адвокат, медиатор

Хубава е по най-задълбоченият възможен начин, защото е труд от висок порядък – право, психология, филосифия, етика, и цялото холистично знание, до което хората имат достижение, намира своето място в книгата.  

Хубава е по най-лекият възможен начин, защото, за да работим и същестуваме хармонично, имаме нужда от лекота, свобода, избор.  Хубава, защото ни разглежда като цялото, което сме – като единици, и цялото, което сме заедно с планетата–земя, природата и обществото. Следата, която остави в мен, е точно усещането, което имам при всяко общуване с Катина – чувство на надежда, вяра, подкрепа – да я прочета, беше точно като да чувам гласа ѝ между редовете, звучащ по нейния напълно автентичен, и различен по своему начин.

Тъй като държа на искреността, споделям, че в мен имаше искра на изненада и ахване от това колко многопластово се разгръща – не защото някога съм имала съмнения в Катина, нейния опит и ерудиция, а защото въобще не се бях сещала за голямата част от въпросите, които засяга тя в книгата, за всички онези сфери, които докосва. Затова, за да достигнем до ‘‘как е на практика‘‘ наистина имаме нужда от това споделено знание, което предхожда прохождането в практиката. В свят, в който всеки се опитва да ни научи на нещо, дори и с бегла представа за него, продавайки ни съмнителни съвети, се появява тази книга, в която е обърнато огромно внимание на качеството – мога да съм напълно сигурна, че всичко написано е проверено – като легитимност на информацията, използваните източници, интердисциплинарност на изследването, за да имаме достъп до четиво, на което можем да се доверим.

   На книгата ще се спрат медиатори, които имат нужда от наръчник, учебник, ръководство – аз, която съм такъв фен на  думичката ‘‘как‘‘ и всичко, свързано с практическия подход, преди всяка медиация си отварям Наръчника по медиация на Центъра по медиация ‘‘Ахая‘‘, затова приветствам всяка форма на писмено знание, до която мога да имам досег. Всеки практикуващ от позицията на медиатор, или пък сега навлизащ в тази сфера, ще бъде удовлетворен, дори въодушевен, защото книгата съдържа изключително добре синтезирана и поднесена теория, без която ние не можем да правим медиация.

   Четирите кратки принципа, заложени в Закона за медиацията, могат да звучат по най-суховатия начин, но могат и да звънтят, да ни говорят и разкрият много за нас самите. Когато говорим за неутралност, доброволност, равнопоставеност, поверителност, изскачат толкова много лични провокации, че съвсем неслучайно Катина е отделила повече място на темата, извличайки и предавайки личния си опит и наблюдения.

     Най-любопитните глави за мен бяха сферите на приложимост на медиацията, и особено тази за медиацията в училище. Към нея имам афинитет, а знам, че Катина е от малцината, които правят класове по миротворчество в училищата, в които имаме огромна нужда да говорим и сътворяваме повече от единението и мира, при това превантивно, ден след ден.

     Харесах това, че има препратки към казуси и примери – така знанието се превръща в нещо реално, преживяно, а не само обговорено на теория. Припознавайки се в нечия история, е възможно да се осмелим да заговорим и ние по трудна тема, да я приемем – с вярването съм, че медиаторите е добре да изпитват смелостта си, разширявайки границите ѝ с малки стъпки. Случаите, които водят хората при нас, често са неудобни, притеснителни, кризисни – тези, които избягваме в живота си, но Катина не ги е пропуснала, и се радвам – нека всички знаем къде е най-голямата нужда и полза от медиацията, а всеки конфликт всъщност е врата към нас самите и отношението ни към света. Харесах още и това, че Катина дава различни вариации, въпроси за саморефлексия, теми за размисъл, дори на евентуалното наше поведение като медиатори. Всичко това тя споделя с щедростта на човек, който умее да дава. Ако искаме да разберем що е то ‘‘медиационни умения‘,‘ в книгата се съдържат на всяка една страница, но винаги през призмата на практиката, психологията и закона: този умерен, същевременно изпълнен с вяра в човека подход на Катина, при който тя засвидетелства уважение към всяко едно същество, винаги ме изпълва с възхищение.

      Особено харесах езика и лингвистиката – точни, подбрани, позитивни, думите са уважени и лежат на мястото си  – напълно по мой вкус, и в унисон с едно от  споразуменията на Дон Мигел Руис ‘‘Бъди безгрешен в словото си‘‘. Като медиатори осъзнаваме колко изключително важен инструмент е езикът, заедно с всичко останало, и нуждата да сме прецизни, нежни и гъвкави в лингвистично отношение по време на медиация, Катина ни преподава и тук.

    Най-много харесах обаче, че това е книга за Човека. Може ли някой да ни научи как да прилагаме принципите на медиацията, и какво да сторим, когато настъпи бурята в среща по медиация, ако самите ние не сме намерили своя вътрешен център? Ако не знаем какво е болка, ако не можем да се поставим, макар и за една секунда, на мястото на друг човек? Ако не вярваме в надеждата, любовта, преходността на всичко, което тече, и всички базови ценности, които обединяват всички хора? Всичко това е точно толкова приложимо за работата на медиатора, колкото за работата на всеки друг професионалист – затова я наричам книга за Човека, и въобще не е нужно да сме сертифицирани медиатори, за да ни хареса написаното, да ни обогати и донесе стойност.

   Част от всичко това е Аха-подхода, в който сме обучени лично от нея самата, и който е възможно най-близък до медиацията по нейната същина:

    Принципът на ненасилие – универсална ценност и философска категория,  която на езика на медиацията ни казва, че споразумението не е всяка цена, а на езика на закона ‘‘ медиаторите нямат право да предлагат решение на страните‘‘.

    Средата и атмосферата и колко важни са те – медиаторите и страните са партньори, медиаторът не е съдия, средата е близка до хората, приятна и обгрижваща, защитена. Изключителен важен елемент, който Катина изследва, е средата вътре в нас самите, нашата собствена центрираност и цялостност, и колко важно е да обръщаме внимание на това като медиатори. Да наблюдаваме себе си по време на медиация е ключово. И, както по време на тренингите, така и в книгата, Катина ни дава и споменава различни техники – от сферата на източното и западното, от науката, психологията, психотерапията, НЛП и коучинг и всички учения и лична опитност, до които е достигнала самата тя.

      Убедена съм, че ще е ценно да прочетете ‘’В храма на медиацията’’, ако сте медиатори, адвокати, психолози, работещи в училище, кариерни консултанти, специалисти човешки ресурси. Отвъд тези експертности и етикети, които толкова много обичаме, ще я харесате и, ако сте хора, които са се питали, както и Катина ни пита в книгата си:

    ‘‘Събличали ли сте някога всичките си експертности? Оставали ли сте в работата си само по човечност – ‘‘голи и святи‘‘? Срещали ли сте се за развръзка в полето на всички възможности? Ахвали ли сте заедно с доскорошни врагове?‘‘.

– Светла Ангелова, човек, адвокат, медиатор… 

Благодаря!

Други отзиви за книгата

Обучение за медиатор

Контакт с Център за медиация Ахая

 

1 thought on “Да достигнем до КАК е на практика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *